Жената е като водата: в миг спокойна и проправяща пътя си с лекота, в друг – бурна стихия, готова да преодолее всяко препятствие. По случай 8 март, Международния ден на жената, решихме да ви представим 8 вдъхновяващи дами. Жени, които не чакат възможностите да почукат на вратата им, а сами ги създават. Те доказват, че успехът не е въпрос на късмет, а е плод на постоянство и отдаденост. Всяка от тях има различна история – на избори, на трудности, на победи. Това, което ги обединява, е че са родом от Плевен.
В речника срещу думата “енергия” спокойно може да стои снимка на Люси Дяковска. Ако сте общували с нея или сте гледали нейни интервюта, няма как да не сте усетили заряда ѝ. Със същия този нестихващ хъс и отдаденост развива Парк хотел Кайлъка от 2021 г. Мисията ѝ за възраждане на легендарния хотел в Плевен излиза далеч извън стените на сградата. Люси Дяковска е съосновател на фондацията “Аз съм Кайлъка”, която стои зад ежегодни инициативи за облагородяване на едноименния парк.
Пътят ѝ винаги е бил тясно свързан с музиката. С майка пианистка, баща оперен певец и дядо фолклорен композитор, съдбата на малката Люси сякаш е предначертан още преди да проговори. Първата ѝ поява под светлините на прожекторите е едва на шест години, когато се качва на сцената заедно с баща си. На 14 години изпява първата си самостоятелна песен пред публика.
През 1995 г., веднага след завършването си, прави скок в непознатото – заминава за Хамбург с едва 500 марки в джоба и почти без да знае немски език. Учи в специализирано училище за танци и актьорско майсторство, а за да финансира следването си, работи в мюзикъл, в който получава ангажимент веднага след завършването си.
Явяването ѝ на кастинга за Popstars през 2000 г. се превръща в повратен момент не само в нейния живот, но и в историята на европейската поп музика. Люси става част от поп групата No Angels, една от най-успешните дамски групи в континентална Европа. В годините е била жури на музикални предавания у нас, а през 2024 г. грабва титлата “Кралица на джунглата” в немско риалити шоу, наподобяващо Survivor.
“Ние ви обичаме, обичайте се и вие” – с тези думи Наталия Симеонова се настани в домовете и сърцата на хиляди българи. “Феята на любовта”, както мнозина я наричат, се отправя към София след завършване на гимназията с мечтата за актьорска кариера. През 1988 г. кандидатства в НАТФИЗ и стига до финалния кръг. Съдбата обаче има други планове за нея. Отпада на последния кръг, а по-късно завършва журналистика в СУ “Климент Охридски”.
Телевизионният ѝ дебют като водеща е в легендарното младежко предаване “Формула 5”. По-късно става автор и водещ на музикалното предаване “Рококо”. Кариерата ѝ преминава през новинарските емисии и политическите редакции, но нейната истинска сила се оказва способността да предразполага хората да споделят най-съкровените си чувства. В продължение на почти 10 години (от май 2002 до януари 2012 г.) e водеща на шоуто “Море от любов”.
Наталия продължава да вдъхва оптимизъм с проекта “Предай нататък”, където фокусът се измества към помощта за хора в тежки житейски ситуации. Тя се ангажира лично и с каузите на УНИЦЕФ (като лице на “Великолепната шесторка”) и многобройни благотворителни инициативи, доказвайки, че телевизията може да бъде мощен инструмент за добро.
Дженингс Брайън казва, че съдбата не е въпрос на шанс, тя е въпрос на избор – не се чака, а се постига. Тереза Маринова доказва това, като прави своя избор още като дете. Баща ѝ Мончо е рекордьор на 800 м по лека атлетика, а брат ѝ Цветомир също е сред елита на пистата. Пътят към златото ѝ започва с една малка, благородна лъжа.
Родителите на Тереза Маринова се разделят, когато тя е едва 5-годишна. За нея и брат ѝ Цветомир се грижи баща им. Първоначално той е против децата му да се занимават със спорт, затова малката Тереза и брат ѝ започват да тренират тайно. Години наред тя залъгва баща си, че е на занималня, докато всъщност прекарва часовете на стадиона. Когато истината излиза наяве, тя трудно успява да го убеди да не спира тренировки.
През 1995 г. става Европейска шампионка за девойки в Недерхаза. През следваща година се нарежда до световния елит, като в Сидни става световна шампионка и световна рекордьорка за девойки. Отново в Сидни, но 4 години по късно, се случва най-големият успех в спортната ѝ кариера. Тереза Маринова прави своя златен скок – 15.20 метра. Резултатът е не просто национален рекорд, а петото най-добро постижение в световната история по това време. За това свое постижение заслужено е обявена за Спортист №1 на България за 2000 г.
След серия от медали от световни и европейски първенства, Тереза прекратява кариерата си през 2008 г., но не и връзката си със спорта. Работи като преподавател по лека атлетика в НСА, а по-късно създава детска школа по лека атлетика. Организатор е и на ежегодния турнир по лека атлетика за деца от 6 до 12 години “Тереза Маринова и приятели”.
Завършила българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”, тя пренася любовта към словото в динамичния свят на журналистиката, където бързо се утвърждава като един от най-добрите телевизионни водещи.
Кариерата ѝ започва от школата на Канал 3, но широката аудитория я открива през 2000 г. в екипа на bTV. Там тя извървява пътя от политически репортер до лице на най-гледания сутрешен блок “Тази сутрин”. В партньорство с Николай Бареков, а по-късно и с Виктор Николаев, Анна се превръща в неизменна част от сутрешното кафе на българите.
През 2013 г., в разгара на бурни протести, Анна Цолова и Виктор Николаев вземат смелото решение да напуснат телевизията, отказвайки да приемат цензура върху въпросите, които задават. Това ги отвежда в NOVA, където продължават да бъдат водещ тандем в “Здравей, България”.
Въпреки огромния успех, през 2017 г. Анна внезапно изчезва от екрана. Години по-късно тя споделя открито за натиска и несъгласието с посоката, в която се развива медийната среда. За нея журналистиката е кауза, която изисква да останеш верен на себе си дори когато цената е сваляне от ефир.
След като затваря вратата на големите телевизионни студиа, взима решение да пренесе натрупания опит в нов проект. “Говори, за да те видят” е собствената ѝ платформа за обучение по ораторско майсторство. От 2020 г. преподава ораторско майсторство в Нов български университет, а освен това озвучава аудио книги. Нейният разпознаваем глас вдъхва живот на над 100 аудиокниги в платформата Storytel.
Финес, грация и желязна дисциплина – това демонстрира в своята впечатляваща спортна кариера родната ни гимнастичка. Невяна Владинова прави първите си стъпки в залата, когато е едва 6-годишна. Пътят ѝ е белязан от десетки младежки състезания и успехи в категория старша възраст. Година след година подобрява класиранията си, превръщайки се в една от най-добрите гимнастички на световната сцена. За 2013 г. Владинова е част от българския национален отбор за състезанията за Европейското първенство.
На Игрите в Рио де Жанейро през 2016 г. защитава честта на България, бидейки единствената ни индивидуална състезателка. Тя се класира на шесто място в многобоя, с което спечели място на финала. В директния спор за отличията получава силни оценки на всички уреди, като с изпълненията си завоюва окончателното седмо място в олимпийския многобой.
Днес, вече извън състезателния килим, Невяна продължава да бъде лидер и пример за подражание. Понастоящем е вицепрезидент на Българската федерация по художествена гимнастика, където работи за бъдещето на новите “златни момичета” на България.
Виктория Бешлийска завършва Математическата гимназия в Плевен, но пред строгите правила на уравненията избира буквите и магията на словото. Следва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”, след което преподава български език и литература и работи като редактор на списания и художествена литература. Преди да се превърне в един от най-четените съвременни български автори, работи дълги години и в сферата на маркетинга като копирайтър и продуктов мениджър.
Творческият път на Бешлийска започва започва от една Фейсбук страница – “По дирите на думите”. В нея тя започва да събира позабравени старинни български изрази, спомени и лични истории. Страстта на авторката към миналото и позабравените думи на българския език са отразени в дебютния ѝ роман “Глина.” Още с него тя печели редица награди. “Глина” е обявена за Книга на годината от зрителите на БНТ и Книга на годината според книжарите на книжарници “Хеликон” за 2021.
Следват романите “Сърце” и “Нишка”, които също ѝ носят престижни отличия. Ценният ѝ “Словник” съдържа 90 поетични, архаични и редки български думи, а освен с тях, Бешлийска е добре позната с разказа си “Урок по японски”, който се падна на матурата на седмокласниците през 2025 г.
Следващата дама, за която ще ви разкажем, е личност, чийто живот изглежда по-скоро като холивудска продукция, отколкото като обикновена биография. Надя Ножарова, известна в световния елит като графиня Надя де Наваро-Фарбър, е българска оперетна певица и актриса, американски предприемач, испанска графиня, голям меценат и дарител. След като напуска България след 1940 г. Надя се завръща само веднъж през 1962 г., но историята ѝ е повече от интересна.
Започва кариерата си като оперетна певица на 18 години в Плевен в местния оперетен театър. По-късно заминава да следва пеене в Германия. През 1942 г. участва в първия български филм “Изпитание”, който е съвместна продукция между България и Унгария. Партнира си с Иван Димов, Кръстьо Сарафов, Лили Попиванова. Омъжва се няколко пъти, включително за един от основателите на оперетата в България, за испански благородник и за американски строителен предприемач.
През целия си живот участва в множество благотворителни инициативи. Дарява милиони за болници и училища, като за делата си получава многобройни отличия и награди.
Освен с мащабната си хуманитарна дейност, графинята остава в историята и като ценител на изкуството. Създава забележителна колекция с шедьоври на Италианския висок ренесанс и постимпресионизма. Сбирката включва творби на Сандро Ботичели, Асен Пейков, Пабло Пикасо. За кратко през 1964 г. колекцията е изложена в кралския дворец в Милано.
Катя Асенова Попова е оперна певица (сопран). Още от ранна възраст свири на пиано и участва в училищни оперети. През 1947 г. завършва пеене в Държавната музикална академия в София, като същата година дебютира в Софийската опера в малка роля. По-късно изнася и първия си самостоятелен концерт, а през 1955-1956 г. прави специализация в Болшой театър (Москва), престоят от която завършва с турне в цялата страна.
Творческият ѝ път минава през Европа и Япония. Участва в множество концерти и оперни постановки в различни европейски градове и в Страната на изгряващото слънце. Катя Попова е носител и на редица престижни награди от музикални конкурси.
В ролята си на заместник-председател на Съюза на музикалните дейци, влага цялата си енергия за създаването на фестивала “Софийски музикални седмици”. Нейна е и огромната заслуга за развитието на Плевен – активно съдейства за основаването на Плевенската опера и симфоничния оркестър.
Катя Попова загива на 24 ноември 1966 г. при самолетната катастрофа край Братислава. През 1970 г. е реализиран документален филм, който проследява живота и творчеството ѝ.
Признаваме, че ни беше трудно да изберем само осем дами. Списъкът на достойните за възхищение плевенчанки е дълъг и всяка от тях заслужава аплодисменти за постиженията си. Тези жени са само малка част от историята на града. А на вас, по случай празника, пожелаваме да бъдете здрави и да блестите със собствената си светлина. Вие сте носителки на живот, мъдрост, състрадание, които променят света. Вярвайте в безграничните си възможности и не забравяйте, че сте уникални и неповторими.
